Сигурно защото бил с друго име никой не разбрал, когато Пиетро умрял на 44 г. през 1925 г. Но когато през 1947 нейде из Франция пукнал съвсем друг човечец на име Винченцо Перуджа, вестниците се скъсали да му публикуват клетите некролози. Та, така с тоя Винченцо... /end

Франсетата си поискали картината обратно и италианците нямало как да откажат, но преди да я върнат на законните собственици, разходили Джокондата из цяла Италия, та хората да ѝ се порадват както подобава. Докато се върне обратно в Лувъра, бездруго известната картина вече била хипер-известна и сензационна и музеят яко намазал от цялата тая работа./10

Естествено, Винченцо бил моментално арестуван. По време на последвалото разследване и съдебно дело, твърдял че е гепил „потретчето“: единствено от патриотични съображения, макар че било пределно ясно, че е очаквал да инкасира и сериозен приход.
Така или иначе, Винченцо станал нещо като малък национален герой, а италианският съд се оставил да бъде разчувстван от глупостите му. Лепнали му възможно най-късата присъда – една година в затвора. От която Винченцо излежал само седем месеца. /9

Накрая, през ноември 1913 заминал за Флоренция, като малко преди това пратил анонимно писмо на флорентински търговец на изкуство, в което казвал, че връща картината в родната ѝ Италия. За „услугите“ си поискал 100 000 долара.
Търговецът се свързал с директора на галерия „Уфици“ Джовани Поджи и двамата посетили Перуджа в хотелската му стая. Поджи установил, че картината е оригинал, някак убедил Винченцо да му я предаде „за съхранение“, напуснал стаята и тутакси се обадил на полицията. /8

Скоро на мястото на Мона Лиза в Лувъра окачили цветна репродукция, а малко по-късно турнали съвсем друга картина на Рафаело в нейната ниша. Самата Джоконда все така оставала в неизвестност…
А през цялото това време, тя кротко си стояла в куфара на Винченцо Перуджа, на само няколко километра от музея, в който била изложена в продължение на почти два века докато самият Винченцо започвал да става нетърпелив. Патриотизмът му бавно, но сигурно метаморфозирал в най-чиста алчност... /7

Никой не разбрал, че картината липсва чак до другата сутрин, когато художник отишъл да скицира Джокондата и видял само четирите куки на стената. Пазачите първо помислили, че картината е свалена снимки или почистване, но бърза справка показала, че не – Джокондата е задигната!
Шаш! Паника! Драма! Новината била № 1 по целия свят. Експерти смятали, че крадецът няма да може да я продаде и повечето предполагали, че по-скоро крадецът ще се опита да шитне изкусни копия на картината на богат-будали. /6

Ясно е само, че малко по-късно отишъл до „Салон Каре“, и смъкнал картината от куките на които била окачена, защитена от специална рамка и дебело стъкло и пъргаво се скрил в близък служебен коридор. (Рамката и стъклото тежали над 50 кила, та някои смятат, че Винченцо с неговите 160 см и няма и 60 кила сигурно е имал съучастници.) След което загърнал картината в работната престилка и излязъл кротко през служебния вход и се замъкнал право в хотелската стая, която обитавал. /5

Така или иначе, Винченцо си имал убеждения и решил да предприеме нужното, така щото портретът на клетата женица да бъде върнат в Италия. Патриот или не обаче Винченцо нямал нищо против да изкара и некой лев от цялата тая работа.
Не е ясно как Винченцо се оказал в Лувъра на 21 август 1911, понеделник, когато музеят бил затворен за посетители. Дали влязъл ден по рано и се крилили, както твърдял, влязъл през служебния вход, облечен като служител на Лувъра в бяла престилка? /4

В своя плам, Винценцо бил абсолютно убеден, че „най-известната картина в света“ е отмъкната от Италия от оня наглец Наполеон век по-рано и било време тая мерзост да бъде поправена. Само дето Винченцо дори не си бил направил труда да се запознае с историята на произведението.
Леонардо да Винчи нарисувал портретчето на Лиса дел Джокондо, жена на флорентински търговец през 1516 го продал на френския крал Франсоа I. Наполеон бил абсолютно невинен. В този случай. /3